произти́чам

1. Произхождам, произлизам.

2. Възниквам вследствие на, дължа се на.

Слабите резултати произтичат от слабата подготовка.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице произтичам произтичаме
второ лице произтичаш произтичате
трето лице произтича произтичат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице произтичах произтичахме
второ лице произтича произтичахте
трето лице произтича произтичаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице произтичах произтичахме
второ лице произтичаше произтичахте
трето лице произтичаше произтичаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
произтичай произтичайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана произтичал произтичала произтичало произтичали
членувана произтичалия произтичалата произтичалото произтичалите
с пълен член произтичалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана произтичал произтичала произтичало произтичали
членувана произтичалия произтичалата произтичалото произтичалите
с пълен член произтичалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана произтичащ произтичаща произтичащо произтичащи
членувана произтичащия произтичащата произтичащото произтичащите
с пълен член произтичащият — — —
Деепричастие
произтичайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-из-ти-чам
  • форми произтичаш, несв. и произтека, св.
Източник