понавестя́вам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице понавестявам понавестяваме
второ лице понавестяваш понавестявате
трето лице понавестява понавестяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице понавестявах понавестявахме
второ лице понавестява понавестявахте
трето лице понавестява понавестяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице понавестявах понавестявахме
второ лице понавестяваше понавестявахте
трето лице понавестяваше понавестяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
понавестявай понавестявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана понавестявал понавестявала понавестявало понавестявали
членувана понавестявалия понавестявалата понавестявалото понавестявалите
с пълен член понавестявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана понавестявал понавестявала понавестявало понавестявали
членувана понавестявалия понавестявалата понавестявалото понавестявалите
с пълен член понавестявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана понавестяван понавестявана понавестявано понавестявани
членувана понавестявания понавестяваната понавестяваното понавестяваните
с пълен член понавестяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана понавестяващ понавестяваща понавестяващо понавестяващи
членувана понавестяващия понавестяващата понавестяващото понавестяващите
с пълен член понавестяващият — — —
Деепричастие
понавестявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-на-вес-тя-вам
Източник