навестя́вам

(кого/какво) Посещавам от време на време, ходя периодично, спохождам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навестявам навестяваме
второ лице навестяваш навестявате
трето лице навестява навестяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навестявах навестявахме
второ лице навестява навестявахте
трето лице навестява навестяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навестявах навестявахме
второ лице навестяваше навестявахте
трето лице навестяваше навестяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навестявай навестявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навестявал навестявала навестявало навестявали
членувана навестявалия навестявалата навестявалото навестявалите
с пълен член навестявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навестявал навестявала навестявало навестявали
членувана навестявалия навестявалата навестявалото навестявалите
с пълен член навестявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навестяван навестявана навестявано навестявани
членувана навестявания навестяваната навестяваното навестяваните
с пълен член навестяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навестяващ навестяваща навестяващо навестяващи
членувана навестяващия навестяващата навестяващото навестяващите
с пълен член навестяващият — — —
Деепричастие
навестявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-вес-тя-вам
  • форми навестя́ваш, несв. и навестя́, св.;
Източник