навъ́ртам

1. Навивам, завивам.

2. (разговорно) Изминавам.

Навъртях 100 километра.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навъртам навъртаме
второ лице навърташ навъртате
трето лице навърта навъртат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навъртах навъртахме
второ лице навърта навъртахте
трето лице навърта навъртаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навъртах навъртахме
второ лице навърташе навъртахте
трето лице навърташе навъртаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навъртай навъртайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъртал навъртала навъртало навъртали
членувана навърталия навърталата навърталото навърталите
с пълен член навърталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъртал навъртала навъртало навъртали
членувана навърталия навърталата навърталото навърталите
с пълен член навърталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъртан навъртана навъртано навъртани
членувана навъртания навъртаната навъртаното навъртаните
с пълен член навъртаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навъртащ навъртаща навъртащо навъртащи
членувана навъртащия навъртащата навъртащото навъртащите
с пълен член навъртащият — — —
Деепричастие
навъртайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-вър-там
  • форми навъ́рташ, несв. и навъртя́, св.
Източник
навъртам се

Стоя близо до нещо или до някого; често навестявам.

Навъртам се около директора.
  • възвратен глагол
  • форми навъртя се