намина́вам

Минавам периодично, за кратко време; спохождам, отбивам се.

На връщане намина при сестра си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наминавам наминаваме
второ лице наминаваш наминавате
трето лице наминава наминават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наминавах наминавахме
второ лице наминава наминавахте
трето лице наминава наминаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наминавах наминавахме
второ лице наминаваше наминавахте
трето лице наминаваше наминаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наминавай наминавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наминавал наминавала наминавало наминавали
членувана наминавалия наминавалата наминавалото наминавалите
с пълен член наминавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наминавал наминавала наминавало наминавали
членувана наминавалия наминавалата наминавалото наминавалите
с пълен член наминавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наминаващ наминаваща наминаващо наминаващи
членувана наминаващия наминаващата наминаващото наминаващите
с пълен член наминаващият — — —
Деепричастие
наминавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ми-на-вам
  • форми намина́ваш, несв. и нами́на, св.
Източник