пе́рча се

Държа се надменно, надувам се, важнича.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице перча се перчим се
второ лице перчиш се перчите се
трето лице перчи се перчат се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице перчих се перчихме се
второ лице перчи се перчихте се
трето лице перчи се перчиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице перчех се перчехме се
второ лице перчеше се перчехте се
трето лице перчеше се перчеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
перчи се перчете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана перчил перчила перчило перчили
членувана перчилия перчилата перчилото перчилите
с пълен член перчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана перчел перчела перчело перчели
членувана перчелия перчелата перчелото перчелите
с пълен член перчелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана перчещ перчеща перчещо перчещи
членувана перчещия перчещата перчещото перчещите
с пълен член перчещият — — —
Деепричастие
перчейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пер-ча
  • форми пе́рчиш се, мин. св. пе́рчих се и перчи́х се, мин. прич. пе́рчил се и перчи́л се, несв.
Източник