ва́жнича

Правя се на важен; придавам си излишна важност.

Стига си важничил!
Знае само да важничи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице важнича важничим
второ лице важничиш важничите
трето лице важничи важничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице важничих важничихме
второ лице важничи важничихте
трето лице важничи важничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице важничех важничехме
второ лице важничеше важничехте
трето лице важничеше важничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
важничи важничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана важничил важничила важничило важничили
членувана важничилия важничилата важничилото важничилите
с пълен член важничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана важничел важничела важничело важничели
членувана важничелия важничелата важничелото важничелите
с пълен член важничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана важничещ важничеща важничещо важничещи
членувана важничещия важничещата важничещото важничещите
с пълен член важничещият — — —
Деепричастие
важничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне важ-ни-ча
  • форми ва́жничиш, мин. св. ва́жничих, мин. прич. ва́жничил, несв.
Източник