Източник
-
оглуши́телен -
Който може да оглуши; много силен.
Оглушителен взрив.
оглушителност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | оглушителен | оглушителна | оглушително | оглушителни |
| членувана | оглушителния | оглушителната | оглушителното | оглушителните |
| с пълен член | оглушителният | — | — | — |