нагъ́лтвам

(какво) Гълтам нещо в голямо количество, до пълно насищане.

Нагълтах цялата филия.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нагълтвам нагълтваме
второ лице нагълтваш нагълтвате
трето лице нагълтва нагълтват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нагълтвах нагълтвахме
второ лице нагълтва нагълтвахте
трето лице нагълтва нагълтваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нагълтвах нагълтвахме
второ лице нагълтваше нагълтвахте
трето лице нагълтваше нагълтваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нагълтвай нагълтвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагълтвал нагълтвала нагълтвало нагълтвали
членувана нагълтвалия нагълтвалата нагълтвалото нагълтвалите
с пълен член нагълтвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагълтвал нагълтвала нагълтвало нагълтвали
членувана нагълтвалия нагълтвалата нагълтвалото нагълтвалите
с пълен член нагълтвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагълтван нагълтвана нагълтвано нагълтвани
членувана нагълтвания нагълтваната нагълтваното нагълтваните
с пълен член нагълтваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагълтващ нагълтваща нагълтващо нагълтващи
членувана нагълтващия нагълтващата нагълтващото нагълтващите
с пълен член нагълтващият — — —
Деепричастие
нагълтвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-гъл-т-вам
  • форми нагъ́лтваш, несв. и нагъ́лтам, св.
Източник