изгъ́лтвам

разговорно

1. (какво) Изпивам бързо, докрай определено количество.

Изгълтах всичкия сок.

2. (какво) Ям бързо, с големи хапки, лакомо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изгълтвам изгълтваме
второ лице изгълтваш изгълтвате
трето лице изгълтва изгълтват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изгълтвах изгълтвахме
второ лице изгълтва изгълтвахте
трето лице изгълтва изгълтваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изгълтвах изгълтвахме
второ лице изгълтваше изгълтвахте
трето лице изгълтваше изгълтваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изгълтвай изгълтвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгълтвал изгълтвала изгълтвало изгълтвали
членувана изгълтвалия изгълтвалата изгълтвалото изгълтвалите
с пълен член изгълтвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгълтвал изгълтвала изгълтвало изгълтвали
членувана изгълтвалия изгълтвалата изгълтвалото изгълтвалите
с пълен член изгълтвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгълтван изгълтвана изгълтвано изгълтвани
членувана изгълтвания изгълтваната изгълтваното изгълтваните
с пълен член изгълтваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгълтващ изгълтваща изгълтващо изгълтващи
членувана изгълтващия изгълтващата изгълтващото изгълтващите
с пълен член изгълтващият — — —
Деепричастие
изгълтвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-гъл-т-вам
  • форми изгъ́лтваш, несв. и изгъ́лтам, св.
Източник