глъ́твам

(кого, какво) Гълтам изведнъж, на един път или поединично.

Глътнах хапчето.
Искам да глътна малко въздух.
Глътвам/глътна си езика

(разговорно) Нищо не казвам, замлъквам поради уплаха, смайване, стресване.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице глътвам глътваме
второ лице глътваш глътвате
трето лице глътва глътват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице глътвах глътвахме
второ лице глътва глътвахте
трето лице глътва глътваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице глътвах глътвахме
второ лице глътваше глътвахте
трето лице глътваше глътваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
глътвай глътвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана глътвал глътвала глътвало глътвали
членувана глътвалия глътвалата глътвалото глътвалите
с пълен член глътвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана глътвал глътвала глътвало глътвали
членувана глътвалия глътвалата глътвалото глътвалите
с пълен член глътвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана глътван глътвана глътвано глътвани
членувана глътвания глътваната глътваното глътваните
с пълен член глътваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана глътващ глътваща глътващо глътващи
членувана глътващия глътващата глътващото глътващите
с пълен член глътващият — — —
Деепричастие
глътвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне глът-вам
  • форми глъ́тваш, несв. и глъ́тна, св.
Източник