мотиви́рам

(какво) Привеждам доводи за обосноваване на постъпка, решение и други; подкрепям с доказателства.

Мотивирам избора си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мотивирам мотивираме
второ лице мотивираш мотивирате
трето лице мотивира мотивират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мотивирах мотивирахме
второ лице мотивира мотивирахте
трето лице мотивира мотивираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мотивирах мотивирахме
второ лице мотивираше мотивирахте
трето лице мотивираше мотивираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мотивирай мотивирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мотивирал мотивирала мотивирало мотивирали
членувана мотивиралия мотивиралата мотивиралото мотивиралите
с пълен член мотивиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мотивирал мотивирала мотивирало мотивирали
членувана мотивиралия мотивиралата мотивиралото мотивиралите
с пълен член мотивиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мотивиран мотивирана мотивирано мотивирани
членувана мотивирания мотивираната мотивираното мотивираните
с пълен член мотивираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мотивиращ мотивираща мотивиращо мотивиращи
членувана мотивиращия мотивиращата мотивиращото мотивиращите
с пълен член мотивиращият — — —
Деепричастие
мотивирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне мо-ти-ви-рам
  • форми мотиви́раш, несв. и св.
Източник