дока́звам

1. Привеждам доказателства в полза на нещо.

Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотезата е вярна.

2. За вещи, предмети и други — доказателство съм за нещо.

Наличието на угарки доказва присъствието му в къщата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице доказвам доказваме
второ лице доказваш доказвате
трето лице доказва доказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице доказвах доказвахме
второ лице доказва доказвахте
трето лице доказва доказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице доказвах доказвахме
второ лице доказваше доказвахте
трето лице доказваше доказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
доказвай доказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана доказвал доказвала доказвало доказвали
членувана доказвалия доказвалата доказвалото доказвалите
с пълен член доказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана доказвал доказвала доказвало доказвали
членувана доказвалия доказвалата доказвалото доказвалите
с пълен член доказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана доказван доказвана доказвано доказвани
членувана доказвания доказваната доказваното доказваните
с пълен член доказваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана доказващ доказваща доказващо доказващи
членувана доказващия доказващата доказващото доказващите
с пълен член доказващият — — —
Деепричастие
доказвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне до-каз-вам
  • форми дока́зваш, несв. и дока́жа, св.
Източник