аргументи́рам

(какво) Привеждам аргументи; обосновавам.

аргументиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице аргументирам аргументираме
второ лице аргументираш аргументирате
трето лице аргументира аргументират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице аргументирах аргументирахме
второ лице аргументира аргументирахте
трето лице аргументира аргументираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице аргументирах аргументирахме
второ лице аргументираше аргументирахте
трето лице аргументираше аргументираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
аргументирай аргументирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана аргументирал аргументирала аргументирало аргументирали
членувана аргументиралия аргументиралата аргументиралото аргументиралите
с пълен член аргументиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана аргументирал аргументирала аргументирало аргументирали
членувана аргументиралия аргументиралата аргументиралото аргументиралите
с пълен член аргументиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана аргументиран аргументирана аргументирано аргументирани
членувана аргументирания аргументираната аргументираното аргументираните
с пълен член аргументираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана аргументиращ аргументираща аргументиращо аргументиращи
членувана аргументиращия аргументиращата аргументиращото аргументиращите
с пълен член аргументиращият — — —
Деепричастие
аргументирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ар-гу-мен-ти-рам
  • форми аргументи́раш, несв. и св.
Източник
аргументирам се

Обосновавам се с аргументи.

  • възвратен глагол