костели́в

1. Който има много кости.

Костелива риба.

2. Който има издадени, изпъкнали кости.

Костеливи ръце.
Костелив орех

Орех, чиито ядки трудно се изваждат от черупките.

Костелив орех

(преносно, разговорно) За човек с труден нрав, който е несговорчив, трудно се съгласява с нещо.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана костелив костелива костеливо костеливи
членувана костеливия костеливата костеливото костеливите
с пълен член костеливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кос-те-лив
  • форми костели́ва, костели́во, мн. костели́ви
Източник