Източник
-
костели́в -
1. Който има много кости.
Костелива риба.
-
2. Който има издадени, изпъкнали кости.
Костеливи ръце.
Костелив орех
Орех, чиито ядки трудно се изваждат от черупките.
Костелив орех
(преносно, разговорно) За човек с труден нрав, който е несговорчив, трудно се съгласява с нещо.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | костелив | костелива | костеливо | костеливи |
| членувана | костеливия | костеливата | костеливото | костеливите |
| с пълен член | костеливият | — | — | — |