дръгли́в

Който е много слаб, мършав, неугледен.

Дръгливо магаре.
Дръглива кобила.
Дръглив вол.
дръгливост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дръглив дръглива дръгливо дръгливи
членувана дръгливия дръгливата дръгливото дръгливите
с пълен член дръгливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дръг-лив
  • форми дръгли́ва, дръгли́во, мн. дръгли́ви
Източник