1.

кла́да

1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън.

Струпвам клада.

2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и други.

Изгарям на кладата.
Изгарят книги на кладата.

Отглаголно съществително от „клада́“.

единствено число множествено число
нечленувана клада клади
членувана кладата кладите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кла-да
  • форми мн. кла́ди
Източници

2.

  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми кладе́ш, мин. св. кла́дох, мин. прич. клал, несв.
Източници

3.

кла́да

1. (остаряло, диалектно) Дънер, пън, голямо дърво.

2. (диалектно) Дебела греда, служеща за мост над поток.

*kolda праславянски кла́да

единствено число множествено число
нечленувана клада клади
членувана кладата кладите
  • съществително име, женски род
  • форми мн. кла́ди
Източници