йезуи́т

1. Член на католически орден, главна опора на папската власт в борбата срещу ересите.

2. (преносно) Лицемерен и коварен човек.

по името на ордена Societas Iesu - Исусово общество; от библейската личност Христос. Всъщност май няма българско по произход съществително име, което да назовава второто значение. Лицемер и двуличник са по-общи и винаги обидни; подлец - е по-общо, обидно и не сочи на стила на аргументация; хитрец - е по-общо и не сочи на стила на аргументация. Дублетна (НПРБЕ), по-рядко употребявана (2010 г.) форма: езуит

йезуитски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана йезуит йезуити
членувана йезуита йезуитите
с пълен член йезуитът —
бройна форма йезуита
звателна форма йезуите
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне йе-зу-ит
  • форми мн. йезуи́ти
Източници