импера́тор

1. Върховен глава на империя, който притежава абсолютна или конституционно ограничена власт.

2. В древния Рим — главнокомандващ.

императорски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана император императори
членувана императора императорите
с пълен член императорът —
бройна форма императора
звателна форма императоре
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне им-пе-ра-тор
  • форми мн. импера́тори
Източник