самодъ́ржец

(остаряло) Монарх с неограничена власт.

самодръжьць старобългарски самодъ́ржец

старобълг. самодръжьць (Супр.), самодръжитель (Супр.), калки на гр. αὑτοκράτωρ.

единствено число множествено число
нечленувана самодържец самодръжци
членувана самодържеца самодръжците
с пълен член самодържецът —
бройна форма самодържеца
звателна форма самодържецо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне са-мо-дър-жец
  • форми мн. самодръжци
Източници