деспо́т

1. (историческо) В робовладелските монархии на Древния изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.

2. (историческо) В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.

3. (преносно) Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.

единствено число множествено число
нечленувана деспот деспоти
членувана деспота деспотите
с пълен член деспотът —
бройна форма деспота
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дес-пот
  • форми мн. деспо́ти
Източник