Източник
-
деспо́т -
1. (историческо) В робовладелските монархии на Древния изток, а по-късно във Византия — абсолютен владетел.
-
2. (историческо) В Средновековието — управител на област в някои балкански държави.
-
3. (преносно) Самовластен човек, който не се съобразява с чуждата воля; тиранин, потисник.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | деспот | деспоти |
| членувана | деспота | деспотите |
| с пълен член | деспотът | — |
| бройна форма | деспота |
|---|