цар

1. Титла на монарх в България и Русия в миналото.

2. Владетел, който има такава титла.

3. (преносно) Най-добър представител на определена група.

Цар на животните е лъвът.

4. (преносно) Човек, който най-добре владее някаква дейност; майстор.

Цар на топката.
Цар на комедията.

5. В шахмата — най-важната фигура, в защита на която се движат всички останали.

Съкратена форма на ст.-бълг. цѣсарь βασιλεύς „император, владетел“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Клоц., Супр., Охр., Слепч., Борил., Ман. хр. и др.), царь (Бол. пс.). Употребява се по отношение на виз. император (βασιλεύς, καῖσαρ) и бълг. царе. Това е единствената позната титла на бълг. царе след Симеон. В Русия възприета от Иван Грозни през 1547 г., преди това се употребява като титла на татарските ханове. Праслав. *cěsarь „император“ е заемка от готски Kaisar „император“, от името на Юлий Цезар (лат. Саеsаr). Окончанието -arь вм. -arъ е възникнало вторично под влияние на слав. окончание -arь, образуващо названия на професии.

Бог високо, цар далеко

(разговорно) За подчертаване на ситуации, в които няма кой да помогне.

единствено число множествено число
нечленувана цар царе
членувана царя царете
с пълен член царят —
бройна форма царя
звателна форма царю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне цар
  • форми ца́рят, ца́ря, мн. царе́
Източници