изръмжа́вам

1. За животно — издавам еднократно ръмжене.

2. За човек — еднократно издавам звук, подобен на ръмжене.

3. (преносно) Казвам нещо гневно, подобно на ръмжене.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изръмжавам изръмжаваме
второ лице изръмжаваш изръмжавате
трето лице изръмжава изръмжават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изръмжавах изръмжавахме
второ лице изръмжава изръмжавахте
трето лице изръмжава изръмжаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изръмжавах изръмжавахме
второ лице изръмжаваше изръмжавахте
трето лице изръмжаваше изръмжаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изръмжавай изръмжавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изръмжавал изръмжавала изръмжавало изръмжавали
членувана изръмжавалия изръмжавалата изръмжавалото изръмжавалите
с пълен член изръмжавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изръмжавал изръмжавала изръмжавало изръмжавали
членувана изръмжавалия изръмжавалата изръмжавалото изръмжавалите
с пълен член изръмжавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изръмжаващ изръмжаваща изръмжаващо изръмжаващи
членувана изръмжаващия изръмжаващата изръмжаващото изръмжаващите
с пълен член изръмжаващият — — —
Деепричастие
изръмжавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ръм-жа-вам
  • форми изръмжа́ваш, несв. и изръмжа́, св.
Източник