Източник
-
изръмжа́вам -
1. За животно — издавам еднократно ръмжене.
-
2. За човек — еднократно издавам звук, подобен на ръмжене.
-
3. (преносно) Казвам нещо гневно, подобно на ръмжене.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изръмжавам | изръмжаваме |
| второ лице | изръмжаваш | изръмжавате |
| трето лице | изръмжава | изръмжават |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изръмжавах | изръмжавахме |
| второ лице | изръмжава | изръмжавахте |
| трето лице | изръмжава | изръмжаваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изръмжавах | изръмжавахме |
| второ лице | изръмжаваше | изръмжавахте |
| трето лице | изръмжаваше | изръмжаваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| изръмжавай | изръмжавайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изръмжавал | изръмжавала | изръмжавало | изръмжавали |
| членувана | изръмжавалия | изръмжавалата | изръмжавалото | изръмжавалите |
| с пълен член | изръмжавалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изръмжавал | изръмжавала | изръмжавало | изръмжавали |
| членувана | изръмжавалия | изръмжавалата | изръмжавалото | изръмжавалите |
| с пълен член | изръмжавалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изръмжаващ | изръмжаваща | изръмжаващо | изръмжаващи |
| членувана | изръмжаващия | изръмжаващата | изръмжаващото | изръмжаващите |
| с пълен член | изръмжаващият | — | — | — |
Деепричастие
| изръмжавайки |