съ́скам

1. Издавам звук, наподобяващ продължително с.

В храстите съскаше змия.

2. (преносно) Говоря със злоба, през зъби.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съскам съскаме
второ лице съскаш съскате
трето лице съска съскат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съсках съскахме
второ лице съска съскахте
трето лице съска съскаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съсках съскахме
второ лице съскаше съскахте
трето лице съскаше съскаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съскай съскайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съскал съскала съскало съскали
членувана съскалия съскалата съскалото съскалите
с пълен член съскалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съскал съскала съскало съскали
членувана съскалия съскалата съскалото съскалите
с пълен член съскалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съскащ съскаща съскащо съскащи
членувана съскащия съскащата съскащото съскащите
с пълен член съскащият — — —
Деепричастие
съскайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне със-кам
  • форми съ́скаш, несв.
Източник