изри́чен

Който е казан безусловно, специално, категорично.

Има изрична заповед.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изричен изрична изрично изрични
членувана изричния изричната изричното изричните
с пълен член изричният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-ри-чен
  • форми изри́чна, изри́чно, мн. изри́чни
Източник