засе́нчвам

1. (какво) Правя сянка, преча на силна светлина да проникне.

Дървото засенчва двора.
Облакът засенчи слънцето.

2. (преносно, кого) Изпъквам повече в някаква проява или с качество.

С хубостта си засенчи всички.

3. (преносно, какво) Хвърлям сянка, намалявам силата; помрачавам.

Случката засенчи щастието ѝ.
засенчване — съществително име
засенчен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице засенчвам засенчваме
второ лице засенчваш засенчвате
трето лице засенчва засенчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице засенчвах засенчвахме
второ лице засенчва засенчвахте
трето лице засенчва засенчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице засенчвах засенчвахме
второ лице засенчваше засенчвахте
трето лице засенчваше засенчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
засенчвай засенчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана засенчвал засенчвала засенчвало засенчвали
членувана засенчвалия засенчвалата засенчвалото засенчвалите
с пълен член засенчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана засенчвал засенчвала засенчвало засенчвали
членувана засенчвалия засенчвалата засенчвалото засенчвалите
с пълен член засенчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана засенчван засенчвана засенчвано засенчвани
членувана засенчвания засенчваната засенчваното засенчваните
с пълен член засенчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана засенчващ засенчваща засенчващо засенчващи
членувана засенчващия засенчващата засенчващото засенчващите
с пълен член засенчващият — — —
Деепричастие
засенчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-сен-ч-вам
  • форми засе́нчваш, несв. и засе́нча, св.
Източник