притъмня́вам

1. Внезапно ставам тъмен.

Прозорецът притъмня.

2. Ставам малко по-тъмен.

Лицето му притъмня.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притъмнявам притъмняваме
второ лице притъмняваш притъмнявате
трето лице притъмнява притъмняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притъмнявах притъмнявахме
второ лице притъмнява притъмнявахте
трето лице притъмнява притъмняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притъмнявах притъмнявахме
второ лице притъмняваше притъмнявахте
трето лице притъмняваше притъмняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притъмнявай притъмнявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притъмнявал притъмнявала притъмнявало притъмнявали
членувана притъмнявалия притъмнявалата притъмнявалото притъмнявалите
с пълен член притъмнявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притъмнявал притъмнявала притъмнявало притъмнявали
членувана притъмнявалия притъмнявалата притъмнявалото притъмнявалите
с пълен член притъмнявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притъмняващ притъмняваща притъмняващо притъмняващи
членувана притъмняващия притъмняващата притъмняващото притъмняващите
с пълен член притъмняващият — — —
Деепричастие
притъмнявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-тъм-ня-вам
  • форми притъмняваш, несв. и притъмнея, св.
Източник