забу́лвам

1. (кого, с какво) Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам.

2. (какво, с какво) Закривам, покривам, скривам с тънък плат, с прах, облаци, мъгла.

Облаци забулваха слънцето.

3. Прикривам истина, факти.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забулвам забулваме
второ лице забулваш забулвате
трето лице забулва забулват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забулвах забулвахме
второ лице забулва забулвахте
трето лице забулва забулваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забулвах забулвахме
второ лице забулваше забулвахте
трето лице забулваше забулваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забулвай забулвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забулвал забулвала забулвало забулвали
членувана забулвалия забулвалата забулвалото забулвалите
с пълен член забулвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забулвал забулвала забулвало забулвали
членувана забулвалия забулвалата забулвалото забулвалите
с пълен член забулвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забулван забулвана забулвано забулвани
членувана забулвания забулваната забулваното забулваните
с пълен член забулваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забулващ забулваща забулващо забулващи
членувана забулващия забулващата забулващото забулващите
с пълен член забулващият — — —
Деепричастие
забулвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-бул-вам
  • форми забу́лваш, несв. и забу́ля, св.
Източник
забулвам се

Покривам се с було, със забрадка.

  • възвратен глагол
  • форми забуля се