запреща́вам

(остаряло) Запретявам.

запрещаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запрещавам запрещаваме
второ лице запрещаваш запрещавате
трето лице запрещава запрещават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запрещавах запрещавахме
второ лице запрещава запрещавахте
трето лице запрещава запрещаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запрещавах запрещавахме
второ лице запрещаваше запрещавахте
трето лице запрещаваше запрещаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запрещавай запрещавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запрещавал запрещавала запрещавало запрещавали
членувана запрещавалия запрещавалата запрещавалото запрещавалите
с пълен член запрещавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запрещавал запрещавала запрещавало запрещавали
членувана запрещавалия запрещавалата запрещавалото запрещавалите
с пълен член запрещавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запрещаван запрещавана запрещавано запрещавани
членувана запрещавания запрещаваната запрещаваното запрещаваните
с пълен член запрещаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запрещаващ запрещаваща запрещаващо запрещаващи
членувана запрещаващия запрещаващата запрещаващото запрещаващите
с пълен член запрещаващият — — —
Деепричастие
запрещавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зап-ре-ща-вам
  • форми запреща́ваш, несв.
Източник