забраня́вам

(на кого, какво) Не позволявам да се върши или да се използва нещо.

Забраниха ѝ да излиза.
Забраниха гората за сечене.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забранявам забраняваме
второ лице забраняваш забранявате
трето лице забранява забраняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забранявах забранявахме
второ лице забранява забранявахте
трето лице забранява забраняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забранявах забранявахме
второ лице забраняваше забранявахте
трето лице забраняваше забраняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забранявай забранявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забранявал забранявала забранявало забранявали
членувана забранявалия забранявалата забранявалото забранявалите
с пълен член забранявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забранявал забранявала забранявало забранявали
членувана забранявалия забранявалата забранявалото забранявалите
с пълен член забранявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забраняван забранявана забранявано забранявани
членувана забранявания забраняваната забраняваното забраняваните
с пълен член забраняваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забраняващ забраняваща забраняващо забраняващи
членувана забраняващия забраняващата забраняващото забраняващите
с пълен член забраняващият — — —
Деепричастие
забранявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне заб-ра-ня-вам
  • форми забраня́ваш, несв. и забраня́, св.
Източник