заинатя́вам се

1. Започвам да се инатя.

2. Проявявам инат.

Заинати се и се ожени за него.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заинатявам се заинатяваме се
второ лице заинатяваш се заинатявате се
трето лице заинатява се заинатяват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заинатявах се заинатявахме се
второ лице заинатява се заинатявахте се
трето лице заинатява се заинатяваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заинатявах се заинатявахме се
второ лице заинатяваше се заинатявахте се
трето лице заинатяваше се заинатяваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заинатявай се заинатявайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заинатявал заинатявала заинатявало заинатявали
членувана заинатявалия заинатявалата заинатявалото заинатявалите
с пълен член заинатявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заинатявал заинатявала заинатявало заинатявали
членувана заинатявалия заинатявалата заинатявалото заинатявалите
с пълен член заинатявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заинатяващ заинатяваща заинатяващо заинатяващи
членувана заинатяващия заинатяващата заинатяващото заинатяващите
с пълен член заинатяващият — — —
Деепричастие
заинатявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-и-на-тя-вам
  • форми заинатя́ваш се, несв. и заинатя́ се, св.
Източник