капри́знича

Проявявам капризи.

  • не слушам
  • не мирувам
  • правя номера
  • фукам се
  • правя беля
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице капризнича капризничим
второ лице капризничиш капризничите
трето лице капризничи капризничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице капризничих капризничихме
второ лице капризничи капризничихте
трето лице капризничи капризничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице капризничех капризничехме
второ лице капризничеше капризничехте
трето лице капризничеше капризничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
капризничи капризничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана капризничил капризничила капризничило капризничили
членувана капризничилия капризничилата капризничилото капризничилите
с пълен член капризничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана капризничел капризничела капризничело капризничели
членувана капризничелия капризничелата капризничелото капризничелите
с пълен член капризничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана капризничещ капризничеща капризничещо капризничещи
членувана капризничещия капризничещата капризничещото капризничещите
с пълен член капризничещият — — —
Деепричастие
капризничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кап-риз-ни-ча
  • форми капри́зничиш, мин. св. капри́зничих, мин. прич. капри́зничил, несв.
Източник