екзоти́чен

1. Който е необичаен за една територия, местност.

Екзотично растение.

2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен.

Екзотичен плод.
Екзотичен пейзаж.

3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна).

Екзотични танци.
Екзотично облекло.
екзотичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзотичен екзотична екзотично екзотични
членувана екзотичния екзотичната екзотичното екзотичните
с пълен член екзотичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ек-зо-ти-чен
  • форми екзоти́чна, екзоти́чно, мн. екзоти́чни
Източник