Източник
-
екзоти́чен -
1. Който е необичаен за една територия, местност.
Екзотично растение.
-
2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен.
Екзотичен плод.
Екзотичен пейзаж.
-
3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна).
Екзотични танци.
Екзотично облекло.
екзотичност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | екзотичен | екзотична | екзотично | екзотични |
| членувана | екзотичния | екзотичната | екзотичното | екзотичните |
| с пълен член | екзотичният | — | — | — |