до́блест

1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито.

Доблестта му е известна на всички.
Имам доблест.

2. (остаряло) Кое да е от положителните качества на човек.

доблестен — прилагателно име Доблестен отговор.
единствено число множествено число
нечленувана доблест доблести
членувана доблестта доблестите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне доб-лест
  • форми доблестта́, само ед.
Източник