Източник
-
себеотрица́ние -
1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
-
2. Смелост, храброст.
Той прояви себеотрицание, като спаси детето.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | себеотрицание | себеотрицания |
| членувана | себеотрицанието | себеотрицанията |