себеотрица́ние

1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.

2. Смелост, храброст.

Той прояви себеотрицание, като спаси детето.
единствено число множествено число
нечленувана себеотрицание себеотрицания
членувана себеотрицанието себеотрицанията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне се-бе-от-ри-ца-ние
  • форми мн. себеотрицания
Източник