доброде́тел

1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото.

Ти имаш много добродетели и само един недостатък.

2. (само единствено число) Непоквареност, чистота в помислите.

Пази своята добродетел.
единствено число множествено число
нечленувана добродетел добродетели
членувана добродетелта добродетелите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне доб-ро-де-тел
  • форми добродетелта́, мн. доброде́тели
Източник