Източник
-
доброде́тел -
1. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото.
Ти имаш много добродетели и само един недостатък.
-
2. (само единствено число) Непоквареност, чистота в помислите.
Пази своята добродетел.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | добродетел | добродетели |
| членувана | добродетелта | добродетелите |