боклу́к

1. (само единствено число) Отпадъци, нечистотии; смет.

Кофа за боклук.

2. Бунище, сметище.

Ще го хвърля на боклука.

3. (преносно, пренебрежително) Нещо, което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си.

Тоя телевизор е пълен боклук.
Доматите ти са боклук.
Стига си мъкнал вкъщи всякакви боклуци.

bokluk турски „кал“ боклу́к

От тур. bokluk „кал“, „лайно“.

единствено число множествено число
нечленувана боклук боклуци
членувана боклука боклуците
с пълен член боклукът —
бройна форма боклука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бок-лук
  • форми мн. боклу́ци, (два) боклу́ка
Източници