Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (само единствено число) Отпадъци, нечистотии; смет.
Кофа за боклук.
2. Бунище, сметище.
Ще го хвърля на боклука.
3. (преносно, пренебрежително) Нещо, което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си.
Тоя телевизор е пълен боклук.
Доматите ти са боклук.
Стига си мъкнал вкъщи всякакви боклуци.
bokluk турски „кал“ боклу́к
От тур. bokluk „кал“, „лайно“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | боклук | боклуци |
| членувана | боклука | боклуците |
| с пълен член | боклукът | — |
| бройна форма | боклука |
|---|