1.

брак

Съжителство между мъж и жена като съпрузи, официално легитимирано чрез формален акт.

Сключвам брак.
Църковен брак.
Имам два брака.

бракъ старобългарски брак

брачен — прилагателно име Брачно свидетелство.
единствено число множествено число
нечленувана брак бракове
членувана брака браковете
с пълен член бракът —
бройна форма брака
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне брак
  • форми бра́кът, бра́ка, мн. бра́кове, (два) бра́ка
Източници

2.

брак

1. Недоброкачествена, негодна продукция.

2. Бракуване.

Това е за брак.

Brack немски „отпадъци“ брак

единствено число множествено число
нечленувана брак бракове
членувана брака браковете
с пълен член бракът —
бройна форма брака
  • съществително име, мъжки род
  • форми бра́кът, бра́ка, само ед.
Източници