и́змет

разговорно

1. Стари, непотребни вещи за изхвърляне.

Не слагай тоя измет в мазето, изхвърли всичко.

2. (преносно, пренебрежително) Морално деградирали хора, вън от нормите и законите на обществото.

Изметът на града.
  • хора неморални
  • морално паднали
  • калта на обществото
единствено число множествено число
нечленувана измет измети
членувана изметта изметите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне из-мет
  • форми м., само ед.
Източник