ти́ня

1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикновено вода.

Паднал на дъното и се покрил с тиня.

2. (преносно) Наслойка, утайка, която пречи на движението, на развитието на обществото или на отделния човек.

Тинята на предразсъдъците.
Тинята в душата му.

3. (преносно) Утайката, калта на обществото.

Попадам сред тинята на обществото.
Излизам от тинята на живота.
единствено число множествено число
нечленувана тиня тини
членувана тинята тините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ти-ня
  • форми само ед.
Източник