поква́ра

Разрушаване на моралните принципи, устои.

От *po- + *kvar-, старобълг. кварь „загуба, щета“ (ХV в.), диал. кваря „развалям“, сръб. квар, словен. kvar „повреда, загуба, щета“, унг. kár „вреда, щета“ и произв. глаголи в слов. kvariť „развалям“, укр. кварити „погубвам“. *kvar е прабълг. съответствие на старотюрк. qōr (ДТС 457-458), якут., тув. хор „загуба, щета“, които са стари заемки от старомонг. quor, qour „вреда, отрова“, съвр. хор, бурят. хоро, калм. хорн „вреда, отрова“.

единствено число множествено число
нечленувана поквара поквари
членувана покварата покварите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пок-ва-ра
  • форми само ед.
Източници