ло́ква

1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикновено с дъждовна вода.

След дъжда се образуваха големи локви.

2. Разляна по равна повърхност течност в по-голямо количество.

Локва кръв.
На пода се образува локва вино.

локъвь старобългарски ло́ква

от старобълг. локъвь - винителен падеж на локы (ж.р, u:-основа).

единствено число множествено число
нечленувана локва локви
членувана локвата локвите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне лок-ва
  • форми мн. ло́кви
Източници