блу́ден

(остаряло) Който живее в разврат; развратен, порочен.

блуд: руски блу́ден

заемка от рус. блуд: нечистота, страст, похот; старобълг. блѫдъ „престъпление“.

Блудният син се завръща

Лице, което, след като се е скитало и водило разгулен живот, се завръща разкаяно.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана блуден блудна блудно блудни
членувана блудния блудната блудното блудните
с пълен член блудният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне блу-ден
  • форми блу́дна, блу́дно, мн. блу́дни
Източници