разблу́ден

1. (разговорно) Несигурен, размирен, бунтовен.

Разблудно време.

2. Който се е отдал на блудство, на разврат; блуден, развратен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разблуден разблудна разблудно разблудни
членувана разблудния разблудната разблудното разблудните
с пълен член разблудният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне раз-б-лу-ден
  • форми разблудна, разблудно, мн. разблудни
Източник