шумоте́вица

(разговорно, пренебрежително) Голям нестихващ шум.

От класната стая долиташе шумотевица.
Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.
шумотевичен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана шумотевица шумотевици
членувана шумотевицата шумотевиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне шу-мо-те-ви-ца
  • форми мн. шумоте́вици
Източник