Източник
-
шумоте́вица -
(разговорно, пренебрежително) Голям нестихващ шум.
От класната стая долиташе шумотевица.
Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.
(разговорно, пренебрежително) Голям нестихващ шум.
От класната стая долиташе шумотевица.
Най-после стихна шумотевицата около спектакъла.