шама́р

1. (разговорно) Удар с длан по бузата на човек; плесница.

Силен шамар.

2. (преносно) Срам, обида.

Заета от тур. şamar „плесница, шамар“.

Навирам се/навра се между шамарите

(разговорно) Сам си предизвиквам неприятности, като се бъркам в чужди дела.

Удрям/зашлевявам шамар (на някого)

Посрамвам, обиждам някого.

единствено число множествено число
нечленувана шамар шамари
членувана шамара шамарите
с пълен член шамарът —
бройна форма шамара
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ша-мар
  • форми мн. шама́ри, (два) шама́ра
Източници