-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
срам -
1. (само единствено число) Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка.
Срамът не го оставяше.
-
2. (само единствено число) Болезнено притеснение; свян.
Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.
-
3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане.
Поведението му е голям срам за къщата ни.
срамъ старобългарски срам
старобълг. срамъ. Сродни думи: авест. fšarǝma, новоперс. šаrm „срам“, англ. harm „вреда“, хет. karmalassai „схванат съм“ от ие. *k'Arm-. старобълг. > рус. срам.
От немай къде, по принуда, за пред другите.
Срамувам се.
Въпреки че се срамувам.
Опозорен съм.
Срамувам се.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | срам | срамове |
| членувана | срама | срамовете |
| с пълен член | срамът | — |
| бройна форма | срама |
|---|