срам

1. (само единствено число) Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка.

Срамът не го оставяше.

2. (само единствено число) Болезнено притеснение; свян.

Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи.

3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане.

Поведението му е голям срам за къщата ни.

срамъ старобългарски срам

старобълг. срамъ. Сродни думи: авест. fšarǝma, новоперс. šаrm „срам“, англ. harm „вреда“, хет. karmalassai „схванат съм“ от ие. *k'Arm-. старобълг. > рус. срам.

От кумова срама

От немай къде, по принуда, за пред другите.

Срам ме е

Срамувам се.

Срам не срам

Въпреки че се срамувам.

Ставам за срам

Опозорен съм.

Бера срам/срамове

Срамувам се.

единствено число множествено число
нечленувана срам срамове
членувана срама срамовете
с пълен член срамът —
бройна форма срама
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне срам
  • форми срамът, срама, мн. срамове и срамове, (два) срама
Източници