хра́ча

Отделям, плюя храчка.

Храча кръв.
храчене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице храча храчим
второ лице храчиш храчите
трето лице храчи храчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице храчих храчихме
второ лице храчи храчихте
трето лице храчи храчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице храчех храчехме
второ лице храчеше храчехте
трето лице храчеше храчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
храчи храчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана храчил храчила храчило храчили
членувана храчилия храчилата храчилото храчилите
с пълен член храчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана храчел храчела храчело храчели
членувана храчелия храчелата храчелото храчелите
с пълен член храчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана храчен храчена храчено храчени
членувана храчения храчената храченото храчените
с пълен член храченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана храчещ храчеща храчещо храчещи
членувана храчещия храчещата храчещото храчещите
с пълен член храчещият — — —
Деепричастие
храчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хра-ча
  • форми хра́чиш, мин. св. хра́чих и храчи́х, мин. прич. хра́чил и храчи́л, несв.
Източник