изка́шлям

(какво) Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си.

Изкашлям храчка.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкашлям изкашляме
второ лице изкашляш изкашляте
трето лице изкашля изкашлят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкашлях изкашляхме
второ лице изкашля изкашляхте
трето лице изкашля изкашляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкашлях изкашляхме
второ лице изкашляше изкашляхте
трето лице изкашляше изкашляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкашляй изкашляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкашлял изкашляла изкашляло изкашляли
членувана изкашлялия изкашлялата изкашлялото изкашлялите
с пълен член изкашлялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкашлял изкашляла изкашляло изкашляли
членувана изкашлялия изкашлялата изкашлялото изкашлялите
с пълен член изкашлялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкашлян изкашляна изкашляно изкашляни
членувана изкашляния изкашляната изкашляното изкашляните
с пълен член изкашляният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкашлящ изкашляща изкашлящо изкашлящи
членувана изкашлящия изкашлящата изкашлящото изкашлящите
с пълен член изкашлящият — — —
Деепричастие
изкашляйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-каш-лям
  • форми изка́шляш, несв. и изка́шля, св.
Източник
изкашлям се

1. Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си.

2. Кашлям леко за сигнал или по навик.

  • възвратен глагол
  • форми изкашля се