плю́я

1. Изхвърлям от устата си отделената слюнка.

2. Изхвърлям от устата си нещо, което съм лапнал.

Плюя горчивата храна.

3. (преносно, кого какво) В израз на възмущение или недоволство порицавам, обругавам.

Всички плюят постъпката му.

4. (на какво/на кого) Не се съобразявам, безразлично ми е.

Плюя на помощта ви.
Не плюй срещу вятъра

Не се противопоставяй, за да нямаш неприятности.

Плюя в лицето

Изказвам презрението си към някого в негово присъствие.

Плюя си в пазвата

Успокоявам се след силна уплаха.

Плюя си на краката

Бързо побягвам.

Плюя си на лицето

Постъпвам така, че загубвам уважението на другите.

Плюя си на ръцете

Започвам да работя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице плюя плюем
второ лице плюеш плюете
трето лице плюе плюят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице плюх плюхме
второ лице плю плюхте
трето лице плю плюха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице плюех плюехме
второ лице плюеше плюехте
трето лице плюеше плюеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
плюй плюйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плюл плюла плюло плюли
членувана плюлия плюлата плюлото плюлите
с пълен член плюлият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плюел плюела плюело плюели
членувана плюелия плюелата плюелото плюелите
с пълен член плюелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плют плюта плюто плюти
членувана плютия плютата плютото плютите
с пълен член плютият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плюещ плюеща плюещо плюещи
членувана плюещия плюещата плюещото плюещите
с пълен член плюещият — — —
Деепричастие
плюейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне плюя
  • форми плю́еш, мин. св. плюх, мин. прич. плюл, несв. и плю́на, св.
Източник